МАРАТОНКИТЕ НА ВРЕМЕТО

Изпих горчив коктейл,

поднесен от Живота.

Коктейл със вкус

на змийската отрова

и с дъх на земни грижи и неволи.

Прегърната от старчески ръце

на зла съдба, задушила надеждите,

изпих горчилката със цвят на

мръсна пяна.

Въздъхнах тежко

и през сълзи се засмях на Времето,

което бързаше напред,

понесло моята усмивка.

Сияйна светлина очите заслепи

на чакащите със злорадство демонично

мойта смърт.

С ръка помахах и извиках:

“Ще чакате! Животът ми сега започва!”

Ехото разнесе думите в

щастлива надпревара.